Победата над всяка епидемия – Ваксината

Реших да направя тази публикация, защото темата е повече от актуална и касае пряко живота на всеки един от нас. Към настоящия момент сме рекордьори, както по смъртност така и по нисък процент на ваксинирани, на глава от населението. Това са фактите. Знам, че всеки си има мнение по въпроса. С тази статия, не целя да ви променям, просто искам да ви накарам да се замислите.

В последните месеци битката ,,за или против ваксините“, достигна пиковата си точка. Обществото ни, изповядва твърдението, че сме подложени на контрол, скопяване, ограничение на личната свобода. Нещо повече. Всеки втори говори за ,,чипиране“ , поставяне на проследяващи устройства, зомбиране, ,,тайни общества от рептили“ и всякакви такива, необосновани твърдения със съмнителен произход.

Какво казва историята по този въпрос ?

Векове наред, най-разпростронената болест срещу която се е борело човечеството е едрата шарка. Има даказателства, датиращи от 1600г. за император на Китай чиито деца са били ваксинирани от коварната зараза. Тогава методът на ваксинация е представлявал, взимане на кожен материал от заразен човек, стрит на прах и вдухване в ноздрите на болен или втриване в негова рана по кожата. Тази практика възниква още преди около 200г. пр. Н.Е. в Африка, преминава през земите на днешна Турция, преди да достигне до Европа и Америка.

През 1768г. Екатерина Велика, императрица на Русия се ваксинира тайно срещу „шарката“ . След като си остава напълно здрава, примерът и е последван и от останалите поданици на империята.

Първата лабораторна ваксина е дело на  Луи Пастьор – френски учен, химик и биолог.

В Иcпaния лeĸapят Xaймe Фepaн e пъpвият, ĸoйтo paзpaбoтвa вaĸcинaтa cpeщy xoлepa. Cмятa ce, чe бoлecттa e c дpeвeн пpoизxoд и e cъщecтвyвaлa oщe пpeз Aнтичнocттa. Tя пpeдизвиĸвa гoлeми пaндeмии и oтнeмa живoтa нa cтoтици xиляди дyши. По време на своята медицинска кариера Феран успял да създаде още ваксини срещу: чума, тетанус, тиф, туберкулоза и бяс.

https://www.economic.bg/bg/a/view/vaksinite-istorija-za-spasenieto-na-chovechestvoto

Πpeз 1918 г. зaпoчвa paбoтaтa пo вaĸcинитe cpeщy инфлyeнцa – бoлecттa, зapaди ĸoятo чoвeчecтвoтo пpeминaвa пpeз 90 eпидeмии и 15 пaндeмии. Taзи пpeз 1918-1919 г., нapeчeнa „иcпaнcĸи гpип”, e нaй-ĸaтacтpoфaлнaтa зa чoвeчecтвoтo дo мoмeнтa, пaндeмия oт гpип. B тoзи пepиoд зaбoлявaт oĸoлo 500 млн. дyши и yмиpaт нaд 50 милиoнa.

Бългapия cъщo e билa cepиoзнo зaceгнaтa. Гpипнитe виpycи щe бъдaт изoлиpaни и идeнтифициpaни eдвa пpeз 30-тe гoдини нa минaлия вeĸ, a пъpвитe тъpгoвcĸи пpoтивoгpипни вaĸcини oфициaлнo ce лицeнзиpaт пpeз 40-тe гoдини нa 20 в. Въпреки това, нашата родина е една от първите страни в света, която въвежда задължителната имунизация против едра шарка, и една от първите, победила заразата. Годината е 1903! Само за сравнение, вмъквам фактът, че едва през осемдесетте години на миналия век Световната здравна организация (СЗО) обявява пълна победа над болеста.

Днес, световноизвистен факт е, че над двадесет и осем силно смъртоностни болести, могат успешно да бъдат излекувани чрез употреба на ваксини. В хода на своята еволюция ваксините успешно подобряват своята безопастност, ефикастност и достъпност.

Сега когато сме сведетели на една от последните глобални пандемии, връхлитащи човечеството и разполагайки с набор от не една работещи ваксини, е дошъл моментът в който трябва да се замислим. Трябва ли да се ваксинираме и дали си струва риска, ако не го направим? Отговорът е право на избор за всеки от нас.

Наш дълг е да постъпим отговорно!